top of page

Моето призвание

Това, което ме вдъхновява е простотата на живота. Хората непрекъснато търсят какъв е смисълът на живота?

 

"Една легенда разказва, че преди хората да се появят на земята, таласъмите се събрали, за да направят някаква пакост.

Един от тях казал:

- Скоро човеците ще бъдат създадени. Не е справедливо да притежават толкова добродетели и толкова възможности. Трябва да предприемем нещо, за да им попречим да просъществуват. Да ги напълним с пороци и недостатъци. Това ще ги унищожи.

Най-старият от таласъмите рекъл:

- Предвидено е да притежават пороци и несъвършенства, но това ще ги направи по-цялостни. Мисля, че трябва да ги лишим от нещо, така че липсата му да ги изправя пред ново предизвикателство.

- Колко забавно! - възкликнали всички.

Но един млад и хитър таласъм, застанал в ъгъла, подхвърлил:

- Трябва да ги лишим от нещо важно... но от какво?

Старият таласъм мислил дълго и накрая отсякъл:

- Сетих се! Ще им отнемем ключът към щастието.

- Прекрасно...Фантастично.....Чудесна идея! извикали таласъмите, докато танцували около казана.

Старият таласъм добавил:

- Въпросът е къде ще го скрием, за да не могат да го намерят?

Първият, който се бил изказал, отново взел думата:

- Ще го скрием на върха на най-високата планина в света.

Друг таласъм веднага възразил:

- Не, спомни си, че са силни и упорити. Някой може да се изкачи на върха и да го намери, а намери ли го един, вече всички ще могат да се изкачат и предизвикателството ще изчезне.

Трети таласъм предложил:

- Тогава да го скрием на дъното на морето.

Четвърти взел думата и възразил:

- Не , спомни си че са любопитни, някой ден ще построят устройство, с което да слязат на дъното и няма да е трудно да го намерят.

Третият казал:

- Да го скрием на някоя далечна планета.

Останалите му отвърнали:

- Не, спомни си колко са умни. Някой ден ще построят кораб, с който ще могат да пътуват до други планети и ще го открият.

Един стар таласъм, който до тогава мълчал и слушал внимателно предложенията на останалите, се изправил в средата и казал:

- Знам къде да поставим ключа, за да не го намерят. Трябва да го скрием там, където никога няма да го потърсят.

Всички обърнали учудено погледи към него и в един глас го попитали:

- Къде?

Таласъмът отговорил:

- Ще го скрием в самите тях.... много близо до сърцето им.

Разнесли се смехове и одобрителни възгласи. Таласъмите се кикотели:

- Ха-ха-ха!....Толкова ще бъдат заети да го търсят безуспешно навън, без да знаят, че той е бил в тях през цялото време.

Младият таласъм се обадил със скептичен тон:

- Хората копнеят да бъдат щастливи. Рано или късно ще се появи някой достатъчно мъдър, за да открие къде е ключът, и ще каже на всички.

- Може да се случи - отвърнал най-старият таласъм - но хората по природа са недоверчиви към простите неща. Ако такъв човек се появи и разкрие, че тайната е скрита във всеки един от тях.... никой няма да му повярва". /из "Пътят на щастието" на Хорхе Букай/

Моето призвание е да ти помогна да погледнеш в себе си и да откриеш твоя ключ към щастието.

bottom of page