Светът, който ни заобикаля е съвършено огледало на собствените ни вярвания. Хипнозата не е мистерия. Тя е пътуване към себе си. Всички сме изпадали в ситуации на труден избор и безизходица, когато се чувстваме толкова объркани и не знаем по кой път да поемем. Всички отговори са в нас и единственият критерий за правилно е вътрешното ни усещане за нещата. Единственият глас, на който можем да се доверим е вътрешният ни глас.
Хипнозата е като мечтаенето. Когато мечтаем навлизаме в променено състояние на съзнанието, но при хипнозата правим това преднамерено като насочваме вниманието към определени цели така, че да бъдат постигнати. Някои от тези цели могат да бъдат отказване от пушенето, подобряване на самооценката, преодоляване на фобии и страхове, трансформиране и преработка на детски травми, безсъние и др. Списъкът от приложенията на хипнозата е почти безкраен.
Подобно на мечтаенето хипнозата е един напълно безопасен и здравословен метод. По време на хипноза ние сме чуващи и съзнаващи, но оставаме неподатливи на външно разсейване, а желанието за движение изчезва. Повечето от нас навлизат в хипнотично състояние ежедневно - когато сме погълнати от хубав филми или книга, когато сме карали колата си през последния отрязък от пътя до вкъщи, без да разберем как сме пристигнали, като че сме били включени на "автопилот."
Една от целите на хипнозата е да достигне до подсъзнанието. Подсъзнанието функционира на по-дълбоко равнище отколкото обикновеното съзнание. В подсъзнанието се съхраняват спомени, минали разочарования, травми, базови вярвания и семейни модели, потиснати желания и др. Ето защо е толкова важно да се свързваме с подсъзнанието, за да можем да го освободим от погрешни мисловни модели и вярвания, травми и разочарования, за да живеем пълноценно.
Регресията е пътуване във времето към един по-ранен период от живота ви. Това може да бъде по-ранен период от вашия настоящ или минал живот. Хипнозата е едно чудесно средство за осъществяване на това пътуване назад във времето и получаване на отговори, които допълват картината на настоящото ни съществуване и придават един цялостен смисъл. Някои хора под хипноза наблюдават миналото така, както се гледа кино. Други са много по-ярко въвлечени, с повече емоционални реакции. Някои "чувстват" нещата много повече отколкото "виждат". Понякога преобладаващата реакция е слухова или обонятелна. И най-сетне човек си спомня всичко преживяно по време на хипнотичния сеанс.
За кого е подходяща регресията - за хора които търсят по-дълбоко и цялостно опознаване на собствената си душа и съществуванията й във времето.
Също така регресията е мощен инструмент за хора, които имат сериозен и упорит проблем, с който настойчиво, но безрезултатно се опитват да се справят. Тогава търсим причините в миналите съществувания. Каквато и да е причината това е едно вълнуващо пътуване към себе си!
* Случай от практиката
М.Р.33 годишна, с хранително разстройство, придружено с изключително тежки ритуали на хранене. Трудно задържане на храна. Огромен проблем с обидата - ако й се обидят това предизвиква голяма тревожност в нея. Сериозен страх, че хората могат да изчезват от живота й. Носи в себе си много тежно чувство за вина/брат й умира преди години от полиорганна недостатъчност, следствие алкохолна злоупотреба/ вина, че не е успяла да спаси брат си, че е жива. Всичко това придружено с огромна несигурност и неувереност в себе си. Перманентно тревожна. Би била щастлива да съществува в "без телесна форма".
Въпреки големият потенциал на клиентката и продължителна предишна друга терапия /5-6 г./, тя все още среща големи трудности по отношение на храната, която беше частично овладяла преди да ме посети в кабинета. Намираше частично обяснение на проблемите си. Решихме да направим регресия. За щастие тя й даде много отговори, които беше търсила с години.
В регресия се видя като възрастен и много беден, окаян мъж, без никакви близки и много, много гладен. Оказа се, че мъжът е бил от заможно семейство, но изключително алчен и неблагодарен. Използвал е семейството си и е загубил цялото семейно състояние в залагания. Презиран и изоставен от син, жена и майка. В края на живота си разбрал, че малкото е много. Терзаеше се непрекъснато дали жена му ще му прости. Носеше в себе си сивота и потиснатост, усещане за голяма вина, мъка и болка, които пренася и в настоящия си живот. В последствие изплува образът на бившия й приятел, който беше задлъжнял, заради хазарт. Въпреки, че отдавна се бяха разделили, тя беше продължила "без да разбирам защо" да му погасява дълговете. Сякаш така се беше разплатила.....